Адаптирането е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители. За някои деца този период може да бъде 1 седмица, за други – 1 месец. Педагогът и родителите трябва да имат търпение и да подпомагат детето в процеса на адаптация, за да протече той възможно най-бързо и безболезнено.
Симптомите за адаптираното дете са:
Детето се разделя самостоятелно и в добро настроение с родителя/родителите, възрастните.
По време на престоя в детската ясла детето е спокойно. Може често да задава въпроси на мед. сестра – „кога и дали“ ще го вземат от яслата, но това са въпроси, с които то очаква да бъде потвърдена неговата сигурност.
По време на занимания и игри разказва спокойно за своите родители.
При тръгване от детската ясла разказва с удоволствие какво се е случило.
Няколко правила за значимите за детето
възрастни – родители, прародители
Подготовката за раздялата да започва вкъщи. На детето може да му се говори за това, че то отива на детска ясла, а родителите – на работа.
Родителите трябва да използват любимата играчка, с която детето говори и се чувства сигурно.
Спокойният родител води до себе си спокойно дете. Желателно е сутрин то да бъде водено от родителя, който е готов да се раздели с него нежно, спокойно, но твърдо и бързо.
Раздялата в яслата трябва да бъде кратка и насърчаваща детето. Най-добре е родителят сам да помисли за своя ритуал при раздяла. Вероятно детето също ще подскаже какъв да бъде: въздушна целувка, съпроводена с думите „до скоро“, гушкане и целуване, махане с ръка, съпроводено с „до скоро“. Ритуалът ще направи родителя по-уверен и тази увереност ще се предава и на детето.
Много важни са емоциите на родителя при раздялата. Колкото по-плах и нерешителен е родителят, толкова по-тревожно ще бъде детето. Не трябва да се тревожи, когато детето плаче. Плачът подпомага нервната система да не се превъзбужда.
На детето трябва да бъде обяснено след кое събитие от деня родителят ще го вземе. След като се наобядва или след като се наспи. Така то няма да е тревожно кога и дали ще го вземат, а ще очаква събитието.
Не променяйте правилата, които сте въвели при раздяла. Детето има нужда от твърди граници и правила, за да се адаптира бързо. По този начин то се чувства сигурно и спокойно.
Направете родителска група за подкрепа между майките, готови да споделят. Когато те обменят помежду си какво от това, което правят, помага на детето им, всяка майка ще научи още доста работещи стратегии.
Напълно забранени за използване от възрастните са:
• Упреците към детето – поради незавършен процес на адаптиране;
• Наказанията и насилието върху детето, което тъгува, плаче или е агресивно – поради незавършен процес на адаптиране;
• Лъжата на възрастните към детето при раздяла в яслата. Например „Влез вътре, аз отивам до … и ще се върна“ и др.
В зависимост от условията играта преминава през следните пет етапа:
Първи: Детето играе само (липсва взаимодействие), почти не забелязва другите.
Втори: Игра-наблюдение – детето наблюдава действията на възрастните и връстниците и ги наподобява.
Трети: Паралелна игра – децата играят едно до друго, използват почти едни и същи играчки и игрови материали, но не се опитват да си взаимодействат едно с друго.
Четвърти: Асоциативна игра – действайки с играчките, децата от време на време влизат във връзка, разменят материали, извършват някои действия заедно, но липсва стремеж към координиране на взаимодействията по посока на общи епизоди, сюжети или цели.
Пети: Съвместна игра – през цялото време на играта децата осъществяват общ замисъл, постепенно зараждащ се от отделни епизоди, в които има допълващи се роли: майка – дете, продавач – купувач, лекар – пациент.
Детското развитие преминава от общи към все по-диференцирани и самостоятелни прояви.
Целият процес на детско развитие преминава през две условности: първата – обективната среда, природно, обществено и социо-културно обкръжение; втората – детето с неговата генетична програма.
Когато оценяваме детското развитие, е естествено да сме изправени пред въпроса: „Каква част от развитието на детето е реализация на неговата генетична информация – от една предварително зададена програма, и каква част е от влиянието на средата?“ Също така да отчитаме, че биологичните условия и влиянието на средата са неразделно свързани не само след раждането, но и в предходния пренатален период.
В психологическата и педиатричната практика се използват термините „двегодишно дете“, „тригодишно дете“, което е опит да се типизират отделни детски поведения по признака „възраст“. В ежедневието обаче виждаме, че между децата в една и съща възраст, например на 2 години, съществува огромна разлика. Това показва, че не е достатъчно да се отчита само и единствено възрастта на децата.
Съвременният подход при изследване на детското развитие утвърждава разбирането, че поведението на детето е израз както на възрастта, така и на взаимовръзките между отделните условия на развитие: генотипа (съвкупността от гени), ефекта на средата и ефекта на възпитанието. Развитието на детето е резултат от взаимодействието на тези условия, а не само от един решаващ фактор.
Темповете на детско развитие са различни. Те могат да бъдат синхронни (когато протичат равномерно и съгласувано), асинхронни (когато протичат неравномерно и несъгласувано), непрекъснати (постоянни, нарастващи) и етапни (стъпаловидни, „със скок“). Именно поради тази информация за характера на детското развитие не могат да бъдат пренебрегнати индивидуалните различия в развитието на децата. Това е един от основните въпроси, с поставянето на който вярваме, че ще ограничим етикетирането и сравняването на децата още от най-ранна възраст.
Ако трябва да обобщим, условията, които оказват влияние върху развитието на малкото дете, а и по-късно, са:
а) вътреутробни (пренатални и перинатални, които задават основните предразположения на бъдещата личност);
б) грижите за малкото дете и степента на удовлетворяване на основните му биологични (вода, храна, топлина, въздух, сухи пелени) и психологически потребности (внимание, нежност, любов) в ранна възраст;
в) домашната среда, която родителите осигуряват на детето (стимулирането на специфичните му способности);
г) ценностите на родителите, които детето „среща всеки ден“.
И още едно обобщение на детското развитие: Детето е Нютон – между 8-ия и 12-ия месец, когато прохожда и открива закона за тежестта; Декарт – между 24-ия до 30-ия месец, откриването на Аз-а, „мисля, следователно съществувам“; Ницше или волята за могъщество – след 30-ия месец, когато детето иска да утвърди своята власт.
До 3 години детето е чувствително към всякакъв вид раздяла. Но до 2 години то е особено чувствително към раздялата с майката. Това е възрастта, в която наред с чисто биологичните потребности трябва да бъде задоволена и потребността от любов и признание (детето е важно, значимо и ценно). Промените в детското развитие ще бъдат представени в следната последователност: Постиженията на детето през първата година; детското развитие между 1 и 2 години; детското развитие между 2 и 3 години. В Приложение 4 можете да прочетете повече за промените в развитието на плода през пренаталния период, по-важните теми от развитието на детето от 1 до 3 години.