Детството е периодът от раждането до седмата година, през който детето се развива най-интензивно. Детството е част от пътя за реализация на всеки човек, за чието богатство и възможности възрастните не винаги подозират. В семействотоможе да има едно, две или повече деца, или близнаци – родителите трябва да знаят, че всяко дете има своята индивидуалност, различие, потенциал и специфична интелигентност. Детето може да прилича на своите родители външно, но преди всичко то е „самото себе си“. Ролята на родителя е да стимулира детето, за да развива специфично различие и потенциал, който има.
Това е времето на най-бързо развитие на детето. Но то не може да се развива само от себе си. Малкото дете е зависимо от възрастния и се развива само и единствено с негова помощ. От една страна, когато има дълбоко хуманно взаимодействие възрастен – дете, при което възрастният „превежда“ на езика на детето нормите и правилата, социалните и културни ценности в дома и обществото. От друга страна е това, което чува и чувства детето чрез т. нар. самосбъдващо пророчество – предсказание, което с огласяването си води до сбъдване на предсказаното.
Например: Когато родителите и близките на детето му повтарят често едни и същи оценки, изрази – етикети, то в един момент те ще се превърнат в реалност. Ето част от най-срещните интелектуалните диагнози на възрастните: хиперактивно, агресивно, буйно, бавно, тромаво, мудно, туткаво, проблемно, загубено дете. Използвайте самосбъдващото се пророчество, за да помогнете на детето да вярва в себе си, да бъде самоуверено, позитивно, творящо.
В днешния период на преход от патриархални към демократични отношения между възрастни и деца, особено важно е възрастните да приемат детето като личност. Да съхрани детството, за да може детето пълноценно да се развива в следващите периоди на юношество и зрелост.
Митология за отношенията възрастен – дете: Тези взаимоотношенията са едни от най-сложните, противоречиви и парадоксални. От една страна, за пълноценното развитие на детето е необходима свързаност и единство с родителя/възрастния. От друга страна, детето търси своята автономност и самостоятелност, като не винаги възрастният ги признава и се стреми да контролира тази свързаност цял живот. В неговото съзнание детето е дете докато го има. В живота обаче още след петата година детето търси своята независимост, през пубертета показва явно неподчинение и през юношеството то постига своята автономност. Това, което трябва да знае „новият“ родител, е, че има задължителни периоди в развитието, при които детето проявява своя естествен стремеж към активност, автономност, самостоятелност и независимост от възрастния. Това може да бъде постигнато безконфликтно и с любов, необходимо е да се поставят граници на допустимо поведение на детето в зависимост от неговата възраст, вместо само и единствено контрол. Като че ли е „танго на единство и отделяне“ между детето и възрастния.
Всяко дете: |
|
има: |
живее: |
своя уникална индивидуалност (талант и способности); характер; начин на израстване;темпо на развитие; темперамент; потребност от игра; стил на учене; начин на хранене; специфична нужда от сън и почивка. |
в специфична семейна среда; |