Когато намаляваме несигурността на детето, то е по-малко емоционално обременено. Днес най-важното е да развиваме умения у децата да овладяват стреса както от всекидневните събития в живота, така и през периодите на възрастовите промени (кризи).
Развиването на умения за управление на стреса помага на детето да изгражда своята самоувереност. Справяйки се с несложни ситуации, детето постепенно се научава, че е способно да противостои на определени страхове и да остане в добро емоционално състояние. Самооценката се увеличава значително, когато открие, че може да се изправи пред различни предизвикателства.
Най-честите видове стресори в яслата, за които трябва да бъдат подготвени децата и да се разговаря с тях, са:
• Страх от наказание от родителите, изоставяне;
• Страх за собствената и на родителите сигурност, безопасност;
• Страх от наказания от непознатите възрастни, възпитатели и учители и по-големи деца;
• Страх от неизвестното – тъмнина, силни шумове, светкавици, гръмотевици.
В началото на положителната самооценка е самоувереността („Аз съм добро дете! Аз съм ценено дете!“).
Най-малко на малките деца им липсват самоуважение и увереност и въпреки това при голяма част от тях те закърняват и понякога се превръщат в чувство за малоценност, срам и вина.
Как да запазим първичната детска положителна самооценка? Всички изследвания показват, че децата, които от малки имат положителна представа за себе си („Аз съм добро дете!“, „Аз съм ценено дете!“ и др.), когато пораснат, вярват в себе си, в това, което са. Тогава оценките на околните не оказват влияние върху тях или поне не толкова деформиращо, както при децата, които не вярват например, че са добри, ценени.
Самоувереността се изгражда с израстването на детето. Колкото повече успехи е постигнало от очакванията към него, толкова по-голяма е неговата самоувереност.
Как може да бъде стимулирано детето в този процес?
1. Показвайте вашата безусловна емпатия – за да има положително отношение към себе си, детето трябва да го е почувствало отвън, от другите.
2. Показвайте му вашето внимание (говорете с него, интересувайте се от неговите нужди и желания), така детето ще се чувства ценено.
3. Осигурете пространство (физическо и психологическо) на детето, за да прояви своята инициативност, умения, което го мотивира към следващи успехи. Постоянното наблюдение, контролът и взискателността не развиват детската инициативност и мотивация за успех.
4. Използвайте ясни правила, които да показват ограниченията на детето (къде е мястото за игри, за хранене и др.).
5. Уважавайте детето – накарайте го да се чувства значим член от вашата група, чиито мисли, чувства и действия са важни.
6. Давайте възможност на детето да участва при взимане на решения.
7. Давайте възможност на детето да греши – така то се научава как да взима решения.
8. Обсъждайте с детето неговото поведение, а не неговата личност. Например по един начин звучи „Ти си лошо дете!“ и съвсем по-друг начин „Играчките не се хвърлят, а се поставят в шкафа“.
9. Бъдете модел за детето (уважавайте себе си) – така ще му покажете как и то да ви уважава.
10. Не сравнявайте децата, приемете техните различия – всички деца са уникални. Не можем за забраним или отречем различието.
11. И децата, независимо че са малки, и възрастните имаме чувства. Зачитайте чувствата на децата.
12. Когато говорите, обръщайте внимание на вашия език – за децата той е моделът, който ще повтарят.
13.Забравете вашите претенции и свръхкритичност. Постоянното изтъкване на грешките на детето не му дава възможност да покаже нищо по-добро от себе си. Високите претенции показват, че действията и поведението на детето винаги и във всичко не са достатъчно добри. И така вместо самоувереност се формира чувство за малоценност, срам и вина.
14. Възпитавайте положително отношение към тялото. Начинът, по който се грижим за нашето тяло, показва нашето отношение към него. Доколко му даваме полезна и подходяща по количество храна и дали не го тъпчем с безполезни храни; как се възстановява – спи ли достатъчно, играе ли, за да бъде жизнено и гъвкаво.