Какво ще бъде порасналото ми дете? Как да го възпитавам, след като днес не се говори за ценности и моделът на агресия е най-силният? Има ли универсални ценности, след като светът се превърна в едно голямо село? Кога е най-доброто време за тяхното възпитаване? Въпроси, които много родители си задават, защото доброто възпитание на младото поколение е от голяма значимост за неговото собствено бъдеще.
Ценността е „трайното убеждение, че определен специфичен начин на поведение или представата за смисъла на съществуването са лично или социално предпочитани пред противоположния или обратен начин на държане или представа за смисъла на съществуването“. Ценностната система представлява звездообразна структура, в която всяка ценност може да бъде изобразена като звезда с определена степен на яркост.
Да имаш дете и да бъдеш родител е предизвикателство. Тази роля може да ви изправи първо пред проблемите от собственото ти детство и второ пред въпроси, свързани с израстването. Трето, това е „среща“ между стари и нови ценности. Защо е важно да говорим за ранно възпитание в ценности? Днес този въпрос е много наболял, защото все повече се намалява възрастовата граница на деца с отклонение в поведението и прояви на детска агресия, престъпност, бягство от реалния живот – наркомания; обща психическа неуравновесеност в децата, юношите и младите хора. Причините за подобен вид поведение са две: първата е в недостатъчното домашно възпитание от най-ранна възраст. В такава среда децата израстват без да са развили социални, личностни, емоционални и когнитивни умения. Децата трудно разбират обществените норми, грижата за себе си и поддържането на приемливи отношения с възрастни и връстници. Втората причина е наследствена обремененост в семейството или проблеми на родителите. Липсата на ценности, които да дават оптимален смисъл да подпомагат утвърждаването на про-социално поведение в деца и възрастни.
Според теорията за ценностите на Милтън Рокич (1973) има два вида ценности. Първият са екзистенциалните или крайни ценности, които се отнасят до смисъла на съществуването. Това са целите, които човек би искал да постигне през живота си:
активен живот, пълнота и емоционална наситеност;
жизнена мъдрост;
здраве – психическо и физическо;
интересна работа;
преживявания на прекрасното в природата и изкуството;
любов – духовна и физическа близост с любим човек;
материално осигурен живот;
добри приятели;
обществено признание и уважение от околните;
познание – възможно разширяване на знанията, общата култура и интелектуалното развитие;
продуктивен живот – максимално пълно използване на възможностите, силите и способностите;
развитие – работа над себе си, физическо и духовно усъвършенстване.
Вторият вид ценности са инструменталните ценности или средства, чрез които човек постига желаните цели (или терминалните цели):
възпитаност – добри маниери и добро поведение; ненасилие и приемане различията;
амбициозност - високи изисквания и претенции;
жизнерадостност – чувство за хумор;
дисциплинираност – изпълнителност;
независимост – способност да действаш самостоятелно и решително;
непримиримост към своите недостатъци;
образованост – широки знания, висока обща култура;
отговорност – чувство за дълг, умение да държиш на думата си;
рационалност – умение за логично мислене, обмисляне и вземане на рационални решения;
самоконтрол – самодисциплина; смелост в отстояване на личното мнение и възгледи.
Всъщност те обхващат целия спектър от нашия живот и качества на личността. Детето се учи на ценности само и единствено чрез вашето поведение, маниери, стил на говорене и език. Детето възприема само 7% от думите и 93% от езика на тялото и гласа.