Няма лоши деца, има лоши условия. /Януш Корчак/
При един мъдър учител дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.
– Покажи ми тая своя гневливост – казал учителят. – Изглежда е много интересна.
– В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа – отвърнал ученикът.
– Добре тогава – продължил учителят, – донеси я, когато я имаш.
– Но не мога да я донеса, точно когато я имам – възразил ученикът. – Сигурно ще изчезне, докато я нося
– В такъв случай – заключил учителят, – струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да ù казваш – Отивай си!, докато тя не издържи и побегне.
Основната теза в някои психологически теории е, че конфликтът между децата в семейството принадлежи на родителите или на друг роднина, но той се изиграва от децата в семейството. В друга теза се твърди, че децата, които имат агресивни родители, стават също агресивни.
През последните години се говори много за детското агресивно и нападателно поведение между деца (бой, ритане, хвърляне на предмети и др.), дете – възрастен (физически и вербални реакции, инат или твърдо противопоставяне), самонараняване, унищожаване на предмети, принадлежащи на други деца и/или техни резултати от дейности и т. н. Какви са причините? Защо е необходимо родителят да ги знае? За да се избегне насилственото „укротяване“ на детето и да реагира по най-подходящия начин на всяка причина. Това са действия на подкрепа и успокояване на детските реакции, при които родителят запазва както своя авторитет, така и личността на детето. Важно за родителя е да знае, че агресивните избухвания на детето са външен признак на трудностите и затрудненията в развитието на детските чувства, социални умения и адаптиране към нова среда (това могат да бъдат: постъпване в детска ясла/градина или училище.